Д-р Ралица Сенкова – говори открито пред Капитал Здраве за нарастващите предизвикателства, свързани с репродуктивното здраве у нас.

Какво показва статистиката за броя на хората с репродуктивни затруднения в България и колко от тях търсят помощ своевременно?

Според данни на Световната здравна организация около 15% от двойките в България изпитват репродуктивни затруднения. Това означава, че приблизително 145 000 двойки в страната имат проблем с постигането на бременност. Въпреки нарастващата информираност много от тях отлагат консултацията със специалист по репродуктивна медицина средно с 2-3 години, което може да намали шансовете за успешно лечение. Препоръчително е при жени под 36-годишна възраст и неуспешни опити над 1година и жени над 36-годишна възраст и неуспешни опити над 6 месеца да се потърси съдействие от специалист. При установени медицински причини, които биха могли да повлияят върху фертилитета, консултация е добре да се направи и на по-ранен етап.

Кого засягат в по-голяма степен репродуктивните проблеми -жените или мъжете?

Данните в България показват, че причините за инфертилитет са разпределени почти равномерно - около 40% се дължат на женски фактор, 40% на мъжки фактор, а останалите 20% са със смесена или неизяснена етиология.

При какви медицински показания в България се налага инвитро оплождане или използване донорски клетки (гамети)?

Инвитро оплождане (IVF) е стандартна процедура при следните състояния:

·    Тубарен фактор - нарушена проходимост на маточните тръби, оперативно отстранени тръби поради различни медицински състояния.

·    Мъжки фактор - нарушения в спермограмата - намалена концентрация и/или подвижност и/или морфология на сперматозоидите.

·    Ендометриоза - през последните години се наблюдават увеличен брой случаи, при голяма част от които се засягат и репродуктивните способности - увреждане на маточните тръби, намаляване на яйчниковия резерв, негативни ефекти върху качеството на яйцеклетките и процесите на оплождане и имплантация, особено при напредналите стадии на заболяването.

·    Преждевременна яйчникова недостатъчност - все по-често диагностицирано състояние сред жени под 40 години, което налага да се обръща внимание на яйчниковия резерв от по-млада възраст.

·   Неизяснен фактор на стерилитета - когато не може да бъде установена конкретна причина.

·   Генетични заболявания, които изискват предимплантационно генетично тестване (PGT).

Използването на донорски яйцеклетки или сперматозоиди в България е разрешено. Прилагат се най-често при пациенти с генетични заболявания, жени с изчерпан яйчников резерв или напреднала репродуктивна възраст, свързани с влошено качество на яйцеклетките, или мъже с азооспермия или тежки нарушения в спермограмата, които не могат да бъдат преодолени със съвременните методи на асистираната репродукция.

Каква е горната възрастова граница за инвитро оплождане в България?

В България няма законово определена горна възраст за инвитро процедури, но повечето клиники препоръчват горна граница от 50-51 години за жени. Държавният фонд „Асистирана репродукция“ финансира процедури до 43-годишна възраст на жената, като двойките трябва да покриват определени медицински критерии.

Колко струва инвитро процедурата и има ли възможности за безплатно инвитро?

Цената на един инвитро цикъл в България варира между 5000 и 10 000 лв., в зависимост от използваните методи (IVF/ICSI и разновидности, PGT, ембриоскоп и др.), медикаменти. Използването на донорски материал допълнително оскъпява процедурата. Държавният фонд „Асистирана репродукция“ покрива до 4 инвитро опита за жени до 43 години, ако има установени медицински показания. Основните фактори за кандидатстване са: тубарен (засягане на маточните тръби), мъжки фактор (нарушения в спермограмата), неизяснен фактор (след 4 неуспешни инсеминации), доказан LUF синдром. При онкологични заболявания се дава възможност за замразяване и съхранение на яйцеклетки. Изискване е яйчниковият резерв на жената да отговаря на АМХ (антимюлеров хормон) над 0.5.Фондът поема разходите за самата процедура в рамките до 6000 лв., но някои допълнителни техники, изследвания и част от медикаментите остават за сметка на пациентите. Някои общини в България имат допълнителни програми, подпомагащи двойките с репродуктивни проблеми.

Какъв е процентът на акъв е процентът на успеваемост при различните методи за репродуктивно лечение в България?

Успеваемостта зависи от възрастта на пациентката, състоянието на яйцеклеткитеи сперматозоидите, както и от наличието на допълнителни здравословни фактори. Средните показатели в българските клиники са:

·        Инсеминация (IUI) - 10-20% успеваемост на цикъл.

·        Инвитро оплождане (IVF/ICSI) - 30-50% на цикъл, като този процент намалява при жени над 40 години до <5%.

·        Процедура с донорски ембриони - 50-60% на цикъл.

Съществува ли риск от кръвосмешение при използването на донорски клетки и трябва ли децата да знаят своя произход?

В България донорството на яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони е анонимно, а броят на ражданията от един донор е ограничен, което намалява риска от генетична връзка между полубратя и полусестри, но не го елиминира изцяло. Неанонимно даряване се разрешава само при роднинска връзка между донорката на яйцеклетки и реципиентката, и то при определени условия. Много от клиниките ползват донорски материал и от чуждестранни клиники и банки, което се регулира от съответните контролни органи. Въпросът дали родените по този начин трябва да знаят своя произход е дискусионен. В някои държави съществува практика на „отворено донорство“, но в България регулациите позволяват единствено анонимно неродствено донорство, което означава, че детето няма достъп до информация за биологичния донор. Решението дали детето да знае, че за неговото създаване е използван донорски материал, остава изцяло в ръцете на родителите.

Източник: Капитал

Прочетете цялото интервю тук.